Ново знаме и нов герб за нова страна
Днес, на 17 февруари 2008 година, на политическите карти на света трябва да се появи нова държава. Аз хващам червен флумастер и удебелявам границата на автономната област, за да стане независима държава, както направих преди година и нещо с Черна гора. Дали истинските творци на политическите карти ще направят същото, зависи от желанието им да се примирят с действителността между планина Шар на юг и планина Копаоник на север, със съвестта им да признаят правото на косовските албанци, от тук на сетне ще ги наричаме косовари, да имат държава, която им осигурява елементарни човешки права и им дава възможност сами да определят съдбата си.
Надявам се новата държава да даде възможност на населението най-сетне да заживее нормално, да превърне тази земя, за която си спомнят чужденците само като голям политически въпрос, но не и като дом на 1,5-2млн. човешки души. Дано населението заживее там в мир и търпимост да започва да се радва на красивата (наистина!) косовска природа, на плодовете на плодородната, но ровена с мотики и коне земя. Дано заработят отново косовските заводи и мини, нека хората да не се унижават да разчитат на помощ от непознати-чужденци, а да имат работа и да градят сами пътя към своите мечти.
Преди сто години държавица на Балканите дръзва да обяви своята независимост - израз на народната воля и на политическата действителност, на исторически неизбежното и на стопанската необходимост. В несправедливо заплюта като дива и размирна земя, на пук на световните сили, "законността" и на по-силната държава от която се отделя, във време в което няма ни ООН, ни конвенции в Хага, ни ядрени оръжия, когато геноцида не съществува като дума, а се прилага като правило във войната. Обаче до война не се стига. Силните на деня имат достатъчно свои проблеми и дори помагат да се преодолеят различията, а по-голямата държава (много по-голяма от Сърбия, когато и да е) скланя глава и още на следваща година признава независимостта. Тази държавица обявява своята независимост на 22 септември и се казва България и ми е чудно защо много днешните българи възприемат със злоба независимостта на друга балканска страна и защо нашето правителсво 100 години след нашата независимост изглежда не е научило нищо от историята и не се възползва от възможностите, пред които са изправени държавите ни.
В Сърбия социологическите проучвания показват следния парадокс в общественото мнение - мнозинството от сърбите осъзнават, че са загубили безвъзвратно Косово, но в същото време мнозинството отказва да признае и независимостта на страната. За това и сръбските политици правят най-много пропуски от всички, защото можеше да иска следните неща в замяна на независимостта, които почти със сигурност биха получили на хартия:
- Да се гарантира безопасността на етническите сърби и другите малцинства; албанската страна да се ангажира със съдействие от KFOR или ако трябва със собствени средства да осигурява охрана на сръбските анклави в Косово и на пътищата използвани от сърби (нападенията по пътищата са често срещани там)
- Да се гарантира правото на завръщане на сърбите в Косово; бежанците да имат право на гражданство и на реституция ако им е отнета собствеността.
- Някаква форма на автономия на сръбските анклави.
- Отваряне на границите и свободна търговия. Тук не е нужно уточнение, полезно е и за двете страни, особено при такава силна от край време стопанска взаимозависимост.
- Концесии на сръбски държавни фирми в Косово, с квоти за етнически сърби при работниците (10% да речем, колкото е дяла на сръбското малцинство през 1991г.). Тук печелят отново всички - Сърбия, че нейни фирми експлоатират природните богатства на Косово и работни места за сръбското малцинство и косоварите които страдат от масова безработица.
- Официалност на сръбският език в анклавите, преподаване и на сръбски и на албански в смесените райони. Много е хубаво, защото при едно двуезично общество се поощрява контакта между етносите и се създават лични връзки. Вероятността за етнически конфликт се намалява драстично. Преди 17 години (че и днес) сърбите не знаеха албански, а когато затвориха и училищата за албанци и албанците нямаха възможност възможност да учат сръбски.
Защо обаче нашето правителство трябва да признае независимостта на Косово? От човеколюбие и солидарност към потискан и геноцидиран народ, за да покаже, че води собствена независима политика, за да покаже, че хората трябва да могат сами да оформят съдбата си и за да осигури правата на… българското малцинство в Косово.
На юг от Призрен в планината Шар живее малка компактна общност българи-мохамедани наречена горани; те още пазят обичаите си и диалекта си. Днес те страдат от липса на медицинска помощ, от безработица и мизерия. Българска държава трябва да се договори за въвеждане на български училища (те са предимно млади, раждаемостта при тях е много висока) за културни мероприятия, за хуманитарна помощ и за нещо като зелени карти с които да е възможно да работят в България. Заради компактността на общността може дори да се иска автономия (те населяват най-южната част на новата държава, където се образува нещо като клин на картата, между Албания и Р.Македония)
За заключение ще напиша, че все още имам надежда, че в рамките на нашето поколение, Балканите ще могат разцъфнат и ще се присъединим към по-развитите части на света. Убеден съм и че ще свърши времето на политическата апатия, на популизма и на илюзиите.
