В защита на Ричард Столман.
РМС се напада само личностно - не бил с адекватен вид, бил хипар и левичар, повтарял бил като развален грамофон своето мнение. Никой обаче не смее да нападне неговата основна идея - никакви компромиси със Свободата. Никой не смее да го прави, защото бързо осъзнава глупостите които говори. Затова се задоволяват само да гледат отвисоко на една личност която е от двигателите които позволяват на нашето общество да се движи напред.
Онези чичковци които обичат да казват че “няма безплатен обяд” и го сочат като объркан левичар, не разбират защо е там думата свободен в “свободен пазар” - икономиките които се управляват прозрачно и позволяват поле на изява на нови идеи задминават тези които се управляват потайно, централизирано не заради естествения отбор, а заради свободата и отвореността които позволяват максимално развитие, избирането на по-добрите хрумвания. Джаред Даймънд обяснява изключително убедително как в древността тези общества, които са били изолирани поради географски причини от общуване с други хора не само че не са напредвали ами са се връщали назад - ето защо хората в Океания, Африка и Америка са били по-назад технологично от Евразия, а не заради расови различия.
Проблема е че има две схващания които ни дърпат назад в разбирането на движението за свободен софтуер - че при естествения отбор оцеляват по-силните и че бизнесът и търговията са като войната - някой трябва да е победен, ограбен и унищожен.
При естествения отбор не оцеляват най-силните - оцеляват най-приспособените. Пример в софтуерния свят е разпространението на примитивни и груби ОС като Уиндолс, ДОС (навремето) и Юникс, на излишно сложни и неудобни интерфейси, на неадекватни компютърни езици като HTML (Да се сравни с друг някой маркъп език като TeX!). Един анализ на софтуерната история показва че много по-съвършени технологии като Lisp машините (някои техни възможности едва сега се появяват в PC-тата!), Apple Lisa, Multics(vs. UNIX - дори името е избрано да покаже несъвършеността! Препоръчвам да се прочете UNIX Haters Handbook), TeX, OS/400(сега IBM i).
Заради неспособността да се обменят идеи (код) и липсата на съвместимост заради затворени формати и протоколи, тези технологии не могат да се съживят - използваме остарял от техническа гледна точка софтуер, без да можем да го подобрим. Същото е и със Скайп - въобще не ми харесва софтуера и знам че има по-добри решения от много гледни точки, но ми се налага да го ползвам, защото повечето ми познати го ползват. Проблемът донякъде се състои в това че нововъведенията си намират приложение (всеки може да се сети за пример), а не новите нужди водят до изобретения (а само до дребни подобрения и нагаждания).
Другото погрешно разбиране е че задължително в бизнеса трябва да има нечесност и “прецакване”. Това за съжаление не е разбиране ограничено до нашите “далавераджийски” ширини. Търговията трябва да бъде водена от чесност и взаимно доверие, а не шпионаж и изнудване. Там, където няма някакво полузаконно или административно наложено ограничение на свободата, винаги повеждат тези които успяват да изградят спечелят доверието на своите клиенти.
Икономистите дори са измислили чудеснен пример - така наречената “заблуда за счупеното стъкло” (моля тези със стопанско образование ме поправят ако объркам нещо в терминологията): Ако едно дете счупи прозорец, то трябва ли да бъде похвалено че стимулира икономиката на селото като дава работа на стъкларя? Отговора разбира се е НЕ, защото в крайна сметка селото става по-бедно, макар и с един прозорец. Извода е че е абсурдно да оправдаваме вредителството на някои компании “защото това е бизнес и добре за икономиката”.
На края на това не особено свързано и набързо написано изказване бих добавил само следното: освен могъща изграждаща сила свободата на разпространение на информация може да бъде опасна - става въпрос за личните данни. Но това само още един път показва колко е важно да държим нашата информация в своите ръце, а това е другата важна идея на Сталман и FSF.
това беше един коментар към статия в блога на Богомил Шопов
