В общуването имам трудности..

РМС се напада само личностно - не бил с адекватен вид, бил хипар и левичар, повтарял бил като развален грамофон своето мнение. Никой обаче не смее да нападне неговата основна идея - никакви компромиси със Свободата. Никой не смее да го прави, защото бързо осъзнава глупостите които говори. Затова се задоволяват само да гледат отвисоко на една личност която е от двигателите които позволяват на нашето общество да се движи напред.

Онези чичковци които обичат да казват че “няма безплатен обяд” и го сочат като объркан левичар, не разбират защо е там думата свободен в “свободен пазар” - икономиките които се управляват прозрачно и позволяват поле на изява на нови идеи задминават тези които се управляват потайно, централизирано не заради естествения отбор, а заради свободата и отвореността които позволяват максимално развитие, избирането на по-добрите хрумвания. Джаред Даймънд обяснява изключително убедително как в древността тези общества, които са били изолирани поради географски причини от общуване с други хора не само че не са напредвали ами са се връщали назад - ето защо хората в Океания, Африка и Америка са били по-назад технологично от Евразия, а не заради расови различия.

Проблема е че има две схващания които ни дърпат назад в разбирането на движението за свободен софтуер - че при естествения отбор оцеляват по-силните и че бизнесът и търговията са като войната - някой трябва да е победен, ограбен и унищожен.

При естествения отбор не оцеляват най-силните - оцеляват най-приспособените. Пример в софтуерния свят е разпространението на примитивни и груби ОС като Уиндолс, ДОС (навремето) и Юникс, на излишно сложни и неудобни интерфейси, на неадекватни компютърни езици като HTML (Да се сравни с друг някой маркъп език като TeX!). Един анализ на софтуерната история показва че много по-съвършени технологии като Lisp машините (някои техни възможности едва сега се появяват в PC-тата!), Apple Lisa, Multics(vs. UNIX - дори името е избрано да покаже несъвършеността! Препоръчвам да се прочете UNIX Haters Handbook), TeX, OS/400(сега IBM i).

Заради неспособността да се обменят идеи (код) и липсата на съвместимост заради затворени формати и протоколи, тези технологии не могат да се съживят - използваме остарял от техническа гледна точка софтуер, без да можем да го подобрим. Същото е и със Скайп - въобще не ми харесва софтуера и знам че има по-добри решения от много гледни точки, но ми се налага да го ползвам, защото повечето ми познати го ползват. Проблемът донякъде се състои в това че нововъведенията си намират приложение (всеки може да се сети за пример), а не новите нужди водят до изобретения (а само до дребни подобрения и нагаждания).

Другото погрешно разбиране е че задължително в бизнеса трябва да има нечесност и “прецакване”. Това за съжаление не е разбиране ограничено до нашите “далавераджийски” ширини. Търговията трябва да бъде водена от чесност и взаимно доверие, а не шпионаж и изнудване. Там, където няма някакво полузаконно или административно наложено ограничение на свободата, винаги повеждат тези които успяват да изградят спечелят доверието на своите клиенти.

Икономистите дори са измислили чудеснен пример - така наречената “заблуда за счупеното стъкло” (моля тези със стопанско образование ме поправят ако объркам нещо в терминологията): Ако едно дете счупи прозорец, то трябва ли да бъде похвалено че стимулира икономиката на селото като дава работа на стъкларя? Отговора разбира се е НЕ, защото в крайна сметка селото става по-бедно, макар и с един прозорец. Извода е че е абсурдно да оправдаваме вредителството на някои компании “защото това е бизнес и добре за икономиката”.

На края на това не особено свързано и набързо написано изказване бих добавил само следното: освен могъща изграждаща сила свободата на разпространение на информация може да бъде опасна - става въпрос за личните данни. Но това само още един път показва колко е важно да държим нашата информация в своите ръце, а това е другата важна идея на Сталман и FSF.

това беше един коментар към статия в блога на Богомил Шопов

Мислех да пиша статия, но се отказах. Думите са безсилни да опишат този руски "документален" филм за византийските олигарси, за византийските оранжеви революции провокирани от "варварския запад", за Василий II "справил се със сепаратизма", за пропагандата на злите венецианци и още и още..

    Днес, на 17 февруари 2008 година, на политическите карти на света трябва да се появи нова държава. Аз хващам червен флумастер и удебелявам границата на автономната област, за да стане независима държава, както направих преди година и нещо с Черна гора. Дали истинските творци на политическите карти ще направят същото, зависи от желанието им да се примирят с действителността между планина Шар на юг и планина Копаоник на север, със съвестта  им да признаят правото на косовските албанци, от тук на сетне ще ги наричаме косовари, да имат държава, която им осигурява елементарни човешки права и им дава възможност сами да определят съдбата си. 

    Надявам се новата държава да даде възможност на населението най-сетне да заживее нормално, да превърне тази земя, за която си спомнят чужденците само като голям политически въпрос, но не и като дом на 1,5-2млн. човешки души. Дано населението заживее там в мир и търпимост да започва да се радва на красивата (наистина!) косовска природа, на плодовете на плодородната, но ровена с мотики и коне земя. Дано заработят отново косовските заводи и мини, нека хората да не се унижават да разчитат на помощ от непознати-чужденци, а да имат работа и да градят сами пътя към своите мечти.

    Преди сто години държавица на Балканите дръзва да обяви своята независимост - израз на народната воля и на политическата действителност, на исторически неизбежното и на стопанската необходимост.  В несправедливо заплюта  като дива и размирна земя, на пук на световните сили, "законността" и на по-силната държава от която се отделя, във време в което няма ни ООН, ни конвенции в Хага, ни ядрени оръжия, когато геноцида не съществува като дума, а се прилага като правило във войната. Обаче до война не се стига. Силните на деня имат достатъчно свои проблеми и дори помагат да се преодолеят различията, а по-голямата държава (много по-голяма от Сърбия, когато и да е) скланя глава и още на следваща година признава независимостта. Тази държавица обявява своята независимост на 22 септември и се казва България и ми е чудно защо много днешните българи  възприемат със злоба независимостта на друга балканска страна и защо нашето правителсво 100 години след нашата независимост изглежда не е научило нищо от историята и не се възползва от възможностите,  пред които са изправени държавите ни.

    В Сърбия социологическите проучвания показват следния парадокс в общественото мнение - мнозинството от сърбите осъзнават, че са загубили безвъзвратно Косово, но в същото време мнозинството отказва да признае и независимостта на страната. За това и сръбските политици правят най-много пропуски от всички, защото можеше да иска следните неща в замяна на независимостта, които почти със сигурност биха получили на хартия: 

    Защо обаче нашето правителство трябва да признае независимостта на Косово? От човеколюбие и солидарност към потискан и геноцидиран народ, за да покаже, че води собствена независима политика, за да покаже, че хората трябва да могат сами да оформят съдбата си и за да осигури правата на… българското малцинство в Косово.

    На юг от Призрен в планината Шар живее малка компактна общност българи-мохамедани наречена горани; те още пазят обичаите си и диалекта си. Днес те страдат от липса на медицинска помощ, от безработица и мизерия. Българска държава трябва да се договори за въвеждане на български училища (те са предимно млади, раждаемостта при тях е много висока) за културни мероприятия, за хуманитарна помощ и за нещо като зелени карти с които да е възможно да работят в България. Заради компактността на общността може дори да се иска автономия (те населяват най-южната част на новата държава, където се образува нещо като клин на картата, между Албания и Р.Македония)
    За заключение ще напиша, че все още имам надежда, че в рамките на нашето поколение, Балканите ще могат разцъфнат и ще се присъединим към по-развитите части на света. Убеден съм и че ще свърши времето на политическата апатия, на популизма и на илюзиите.